ЛАКИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ ИЗДЕЛИЯ

Дървените изделия се лакират с различни цели, да им се придаде естетичен завършен вид и защитно покритие, което може да бъде различно в зависимост от условията, на които те ще бъдат изложени. Всъщност е изключително важно да се вземе предвид дали се касае за изделия, които ще бъдат изложени на атмосферни агенти или са предназначени за вътрешно обзавеждане. Във всеки един от тези случаи за лаковото покритие се изисква различна устойчивост.

 

В първия случай лакиращият продукт трябва да има следните характеристики: 


* устойчивост на топлинни промени, затова трябва да се използва лак с нисък коефициент на термично разширение;

* относителна еластичност, за да издържа на измененията в размерите на дървения материал, дължащи се на неговата хигроскопичност;

* висока абсорбция на ултравиолетови лъчи, които способстват за разграждането на лигнина – един от основните компоненти на дървото.

 

Във втория случай е необходимо лакиращият продукт: 


* да бъде устойчив на удар и абразия;

* да бъде устойчив на химически агенти, съдържащи се в напитки и миещи препарати;

* да има безупречен естетически ефект, с характеристики против надраскване и мекота.


За постигането на добър резултат от желаните цикли на лакиране, обаче е изключително важно да се проверят някои от различните фактори, които влияят на лакирането, а те са: 


* относителна влажност на дървесината

* относителна влажност на работната среда

* обработка с шкурка

* температура на работната среда

* работна температура на различните лакиращи продукти. 


Превърнат в дъски чрез различните дърводелски операции, преди да бъде подложен на какъвто и да било цикъл на лакиране, дървеният материал трябва да бъде изсушен така, че неговата влажност да бъде уравновесена с влажността на околната среда и с работната температура. Това е необходимо, защото хигроскопичните изменения в размерите на дървения материал, дължащи се на различна влажност между основата и околната среда, създават огромни сили, които често пъти успяват да счупят самата дървесина: ето защо не е изненадващо, че лаковите покрития са първите, които се напукват. 


Изменението в размерите, вследствие на влажност при късната дървесина е по-голямо от това при ранната (лятна) дървесина. Следователно при дървесината със силно изразени жилки тези разлики са още по-значителни, поради което прилепването на лаковете е много по-малко. Подходящата влажност за едно качествено лакиране трябва да бъде между 40% и 70% на работната среда и между 8% и 14% на дървения материал. Ако се нанася при висока влажност, лаковото покритие може да изгуби твърдост и устойчивост за нанасяне на следващ слой, ако лакът е полиуретанов. В такива условия лесно се образуват и въздушни мехурчета в изсъхналото лаково покритие.


В случай на термичен скок водната пара в лаковото покритие ще кондензира, образувайки видими белезникави петна. При нитроцелулозните лакове може да се получи повърхностно побеляване и посивяване на порите. При твърде ниска влажност също има риск от дефекти на лакирането, които се изразяват в слабо прилепване, а при електростатичните лакове – в слаба проводимост. За постигане на добър резултат от лакирането е нужно да се вземе предвид и наличието в дървесината на различни вещества, като танини, масла, смоли, които водят до забавяне на изсъхването, слабо прилепване и евентуално образуване на цветни петна.


При някои дървесни видове с много големи клетъчни кухини (големи пори) с лакирането могат да се създадат движения на въздух във вътрешността им с образуване на мехурчета. При фурнированото дърво има риск и от просмукване на лепило през порите.

 Дефектите на дървесината са общо взето неблагоприятни за лакирането. Чеповете, предизвикват начупване на лака. Влакната, особено тези на късната дървесина, се смачкват при рендосването. С течение на времето те се изправят и могат да предизвикат напукване на лака. Следователно от основно значение за доброто прилепване е шлифоването на дървесината, което трябва да се направи с едра шкурка, така че да се постигне значителна сила на рязане, за да се изправят смачканите влакна и да се отстранят излишните частици, създавайки една повърхност с равномерна и хомогенна абсорбция на първата ръка от лакиращия продукт.


Цикълът на лакиране при изделия за вътрешна употреба обикновено се състои от нанасянето на една ръка изолиращ материал, ако са налице вещества като танини, масла, смоли или дървесина с големи пори. Една или повече ръце грундиращ слой, в зависимост от желания ефект, ако дървото е с отворени или затворени пори. 


Шлифоване на грунда с фина шкурка, като се внимава да не се отстрани прекалено много от грундиращия слой, защото това вреди на устойчивостта за нанасяне на следващ слой и оттам до получаването на неравномерен завършващ слой. При лакирането трябва да се избягва нанасянето на твърде дебели слоеве, особено в критични условия на околната среда. При високи температури могат да се получат мехурчета, дължащи се на задържането в лаковото покритие на неизпарени разтворители заради прекалено бързото повърхностно съхнене. Освен, че предизвикват образуването на мехурчета, тези задържани разтворители намаляват и устойчивостта за нанасяне на следващ слой.


При ниски температури прекалената дебелина предизвиква прекомерно забавяне на съхненето с последващо затрудняване на обработката с шкурка. Шлифоването с шкурка между нанасянето на отделните слоеве винаги е необходимо, ако се надхвърлят трите часа за съхнене. Шлифоването с шкурка преди нанасяне на завършващия слой е винаги необходимо, за да се получи мека и огледална повърхност. 


В заключение нашият съвет е, че за една добра защита на дървеното изделие лакът трябва да има следните характеристики: 


* устойчивост на топлинни скокове, поради което трябва да се използва лак с нисък коефициент на термично разширение;

* висока еластичност, за да издържа на измененията в размерите на дървения материал, дължащи се на неговата хигроскопичност;

* висока абсорбция на ултравиолетови лъчи, които способстват за разграждането на лигнина – един от основните компоненти на дървото;

* устойчивост на биологична атака от плесени;

* устойчивост на атака от инсекти. 


В заключение трябва да споменем, че се разработват все по-нови продукти с цел намаляване на енергийната консумация или увеличаване на производителността, но тези продукти трябва да бъдат използвани във все по-контролирани среди и в специални условия. Който няма такава възможност трябва да се запознае с многобройните аспекти на лакирането, за да може да подобри допуските на лакираните продукти, като освен тези кратки бележки запомни и това, че „много леки ръце лак гарантират по-добър резултат отколкото малко и дебели”.