Металните повърхности се боядисват по различни причини, но основната цел е защита от корозията, предизвиквана от атмосферните агенти с образуването на ръжда.
За да даде максимална възможност за прилепване на защитната боя, металната повърхност трябва да бъде почистена от всичко онова, което е чуждо на нейното химическо естество.
Следователно, повърхността трябва да бъде подготвена посредством различни стадии на обработка с цел да стан е пригодна за боядисване, като винаги трябва да се има предвид, че „и най-качествената боя дава лош резултат, ако е нанесена върху зле подготвена повърхност”.
Подходящата подготовка на металната повърхност се осъществява чрез отстраняване:
* на повърхностната корозия;
* на валцовъчния угар;
* на стари недобре прилепнали бои;
* на повърхностните замърсители.
Всички тези съединения, които откриваме върху желязото, трябва да бъдат напълно отстранени, защото:
* създават бариера, която не позволява идеалния контакт на боята с желязото, възпрепятствайки осъществяването на онези реакции между желязото и антикорозионните съставки, които забавят образуването на ръжда;
* създават зони с недостатъчна адхезия, където нанесеният филм лесно ще се напука с течение на времето.
Ръждата, валцовъчният угар и старите бои се отстраняват по различен начин,,но обработката с песъкоструйка се оказва най-ефикасният метод.
Изборът на един или на всички видове обработка и поредността на извършването им зависят от състоянието, в което се намира металът.
Върху металите винаги има повърхностни замърсители, както в резултат на производствените процеси, така и в резултат на предварително нанесено временно защитно покритие.
Обикновено това са масла и греси, примесени с мръсотия и прах, дължащи се на замърсяването на въздуха.
Основният метод за отстраняване на тези замърсители е измиването, което се състои от три операции:
* обезмасляване с разтворители или миещи препарати;
* изплакване с чист разтворител;
* изсушаване.
Изплакването с чист разтворител или с неутрализатор трябва да бъде правено винаги преди боядисването.
За да бъде достатъчен, цикълът на боядисване трябва да има:
* отлична устойчивост на атмосферни агенти;
* отлична мокреща способност на повърхността и следователно добро прилепване;
* ниска пропускливост на водна пара и на кислород от въздуха.
Обикновено цикълът на оброботка се състои от един или два слоя трунд / в зависимост от условията/. Тяхната функция е да забавят образуването на ръжда и да улеснят здравото прилепване към обработваемата повърхност, и от два завършващи слоя, чиято функция е да предпазват от външните атмосферни условия.
Вероятността за неравномерно нанасяне, налага поставянето на най-малко три слоя от различните бои, които, в някои случаи на силно корозивни среди и особено по ръбовете, трябва да бъдат и повече. Всеки филм от боята е пропусклив на водна пара и въздух, следователно става ясно, че при по-голяма дебелина ще се получи и по-висока устойчивост на корозия. За да се постигне добра устойчивост на пропускане е необходимо минималната граница на дебелината на всички слоеве да бъде 125 микрона.